Кой повече се оплаква мъжът/жена ви ли или вие?

Интересно ми е дали мъжът има по –голяма склонност да се оплаква от жената?

Моят ,слава богу,няма такава склонност! Неговото предизвикателство е да намира решение на всичко!!! Но познавам мрънкала и от двата пола,та незнам при кои е повече!

В нашето семейство половинката ми по-често се оплаква,
не дай си Боже да е болен тогава направо е непоносим
аз стискам зъби и крепя положението

ШОКОЛАД написа:

Моят ,слава богу,няма такава склонност! Неговото предизвикателство е да намира решение на всичко!!! Но познавам мрънкала и от двата пола,та незнам при кои е повече!

Моето предизвикателство е да намирам решението.Е, може и той да намира отговори.Но няма такова мрънкало.Аз по принцип не се оплаквам ,много,много рядко ама на човек ,който вечно се оплаква,трябва да се оплачеш брутално,че да осъзнае ,че не той има право да се оплаква.
Знаете ли,аз по принцип на тоя въпрос "Кой повече се оплаква мъжът/жена ви ли или вие? ",бих отговорила ,че зависи от самия човек , но скоро прочетах "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния",става въпрос за огромните различия между мъжа и жената,та те всъщност имат различни мозъци?Чудя се защо ли това не съм го учила в час по анатомия?Всъщност може да съм играела карти или ...ама това е друга тема.В тази книга пише ,че те дори виждат и чуват по различен .Много ме учиди как в една рисунка ли, снимка ли, незнам как да я нарека,мъжът е по-склонен да види млада жена в ляв профил,а жените са по-склонни да видят баба,сгушила се в шал,ще продължа да правя този експеримент.

Сега се замислих и за друго ! Това,че жените изпитваме родилната болка и факта,че след този момент ние поставяме изцяло пред себе си,пред собствения си инстинктивен егоизъм, друго същество,е обяснение...Мъжът ,един вид ,ще си остане винаги детето! Винаги ще има нужда от внимание,грижа и съчувствие! Майката се заменя от съпругата...Да му се сготви,да му е чисто,да се глези,когато е болен...И вместо пък ние да се оплакваме от мрънкащи мъже,може би трябва да си дадем сметка за именно тази сила,която имаме върху тях...И да изпитваме удоволствие от факта,че те имат точно такава нужда от нас! Защото това,не винаги,е потъпкване на достойнството ни!

ШОКОЛАД написа:

Сега се замислих и за друго ! Това,че жените изпитваме родилната болка и факта,че след този момент ние поставяме изцяло пред себе си,пред собствения си инстинктивен егоизъм, друго същество,е обяснение...Мъжът ,един вид ,ще си остане винаги детето! Винаги ще има нужда от внимание,грижа и съчувствие! Майката се заменя от съпругата...Да му се сготви,да му е чисто,да се глези,когато е болен...И вместо пък ние да се оплакваме от мрънкащи мъже,може би трябва да си дадем сметка за именно тази сила,която имаме върху тях...И да изпитваме удоволствие от факта,че те имат точно такава нужда от нас! Защото това,не винаги,е потъпкване на достойнството ни!

А аз осъзнах огромната разлика между майката и бащата –майката винаги мисли за своето дете,докато избира прах за пране,докато реже салатата,винаги след това ще остави нависоко ножа,та мъж ми даже като готви веднъж сложи черен пипер ,без въобще да помисли,детето яде ли всъщност това?И както казваш ти мисли и за съпруга си.А мислили някой за нея,колкото тя мисли за всички останали и последно за себе си?Така ли е?

Ми моя доста мрънка , и то за най дребни неща, направо така ме дразни по някой път че няма до къде, но ако трябва да се намери решение за нещо важно го намира ала минут, но е склонен на съвсем страничен човек ако седи и го слуша да го побърка.

аз съм си голямо мрънкало ама досадно такова

Treli_kardia написа:

аз съм си голямо мрънкало ама досадно такова

Горкия! Добре,че е умно момче!!!

И двамата си се оплакваме и си мрънкаме...

Мрънкане-врънкане!
Една добавка към Нукремата и джитиайчето....
Да, по-силните сме, но има кой да се погрижи за нас. Стига да сме го търсили.
Това ни е ролята - по-силни сме, по-придвидливи в повечето случаи... Съдбата на жената е да мъкне на гърба си всичко наоколо, с условието, че има мъжко рамо за почивка.
Не съм съгласна съвсем с книгите за тоалетната чиния. Има разлики, но не сме толкова различни като емоции - просто мъжете си ги крият и затова живеят по-малко от жените. За нещо, което се съгласявам е, че при сетивата има разлика (един мъж гледа, една жена усеща).
Моят Пърцофелко си мрънка понякога, но (с хилеж и ирония от моя страна) бързо спира. Грижи се за мен и явно са го научили, че жената е по-сложна от мъжа в много неща (цитирам го). Да, аз мисля за него и детето, а той мисли за мен според възможностите на един мъж.

Аз мрънкам, защото ако оставя само на него може да ми проглуши ушите, затова мрънкам за щяло и нещяло, особено, ако не съм на кеф. Но това е за дребни неща, ако е нещо по така, не ми се чува гласецът , Фащам се у рЪце и и достигам целта.

Като ви чета разбирам, че едва ли не, който мрънка не може да се оправи сам?
Остава си с мрънкането.
Неможе ли да си решаваш проблема и между другото да си мрънкаш? Аз лично често го правя, така се разтоварвам, вместо да стискам зъби и да ми изскачат очите от напрежение.

VODNA написа:

Като ви чета разбирам, че едва ли не, който мрънка не може да се оправи сам?
Остава си с мрънкането.
Неможе ли да си решаваш проблема и между другото да си мрънкаш? Аз лично често го правя, така се разтоварвам, вместо да стискам зъби и да ми изскачат очите от напрежение.

ми нали и аз това се опитвам да кажа.

Даже това "Мрънкате ли" ми звучи, като "Лицемерни ли сте", всеки, който отговори с не, ми става съмнителен

Крис написа:

Моят мрънка много..за хиляди неща!
Едно голямо бебе е....

пп. Шоколад,все повече ме изненадваш приятно...чета и попивам!

Поласках се!

Не мрънкам,а мърморя
обичам нещата да стават възможно
най-бързо тук и сега.
А той си е зает човека
и неможе да стане когато и както искам.
Сега ще правим детски кът за Маги,
и ще го чакам още един-два дни и
ще по-мърморя и почвам сама,
а той като ме види с чука и другите инструменти
и като чуе,че си мрънкам,че
в тази къща мъже няма
ще дойде да го направи.
И ще ми вика"Ей голямо си мрънкало"

Ами мрънкам..да..ей така профилактично
дори понякога да дразна само си мърморя

определено съм аз,все ще мрънкам,все ще се сдърпам,а ако не съм и в настроение,олеее кавгата ми е в кърпа вързана,все ще намеря за какво да се заям,а той не ми обръща внимание или ми се смее

Мда...аз съм мърморана, а той е мотка... Все чакам нещо да се оправи и направи, сърди се, ако работата я свърша аз, а на мен нерви не ми остават от чакане))
За мрънкане - знам ли, когато си боцне пръста, заболи го нещо, е страшно мрънкало. Ама много го обичам