Кога не харесваме хората?

Кои са нещата,които не харесваме в другите? Кога и при какви обстоятелства? Защо?

Не харесвам хамелеонството и подражателството в хората!
Болезненото любопитство,
сплетничеството,
твърде многото претенции, направо ме отвращават!

Не харесвам невъзпитаните хора!
От тези, които не спазват елеметарните: Добър ден, довиждане, благодаря, до тези, които наричаме простаци.
Възпитанието у хората за мен е основно, не става въпрос за вманиачаване, а за държанието на хората в обществото като такива. Много по-лесно е да общуваме с възпитан и културен човек: в магазина, на работното място, в градския транспорт и по всички други места.
За съжаление напоследък се сблъскваме с все повече "некултуризъм".

Не харесвам хора, които си говорят с мен,
а на очите им си седят слънчевите очила.
Адски дразнещо е!
Не харесвам и тези, които повишават тон, крещят, нямат елементарно възпитание.

Не харесвам,когато говоря с някой той
да се разсейва и да гледа в страни и такива неща...
Не харесвам когато някой иска да изпъкне и
не усеща как започва да се излага...
Не харесвам или по-скоро ме побиват тръпки
от хора които искат нещо на всяка цена,плашещо ми е някак си...
Не харесвам невъзпитани жени и мъже които се правят на интересни,
в стил"елате ме вижте".....
Не харесвам безотговорни и несериозни хора.......
ще допълвам........

Не харесвам,когато лъжем! Когато се заблуждаваме! Когато сме безхаберни! Когато се оплакваме,без да искаме да достигнем до решението на проблемите си! Когато даваме,само за да получим...

Jiorjita написа:

Не харесвам невъзпитаните хора!
От тези, които не спазват елеметарните: Добър ден, довиждане, благодаря, до тези, които наричаме простаци.
Възпитанието у хората за мен е основно, не става въпрос за вманиачаване, а за държанието на хората в обществото като такива. Много по-лесно е да общуваме с възпитан и културен човек: в магазина, на работното място, в градския транспорт и по всички други места.
За съжаление напоследък се сблъскваме с все повече "некултуризъм".

леле,
ако знаеш с колко много възпитани, костюмирани, начетени откровени простаци ми се е налагало да общувам, че им "Благодаря" за обноските!

ПЕРЛА написа:

Jiorjita написа:

Не харесвам невъзпитаните хора!
От тези, които не спазват елеметарните: Добър ден, довиждане, благодаря, до тези, които наричаме простаци.
Възпитанието у хората за мен е основно, не става въпрос за вманиачаване, а за държанието на хората в обществото като такива. Много по-лесно е да общуваме с възпитан и културен човек: в магазина, на работното място, в градския транспорт и по всички други места.
За съжаление напоследък се сблъскваме с все повече "некултуризъм".

леле,
ако знаеш с колко много възпитани, костюмирани, начетени откровени простаци ми се е налагало да общувам, че им "Благодаря" за обноските!

Има нещо такова! Послевкусът е като от мазна баничка!

Говорех за възпитани хора.
Всички изключения като "възпитани простаци" например не ги споменах.
А и ако се хванем за изключенията темата много ще се проточи.

Jiorjita написа:

Говорех за възпитани хора.
Всички изключения като "възпитани простаци" например не ги споменах.
А и ако се хванем за изключенията темата много ще се проточи.

Става въпрос,че има много възпитани двуличници! Хора,които могат да те заблудят с обноските си и лицемерният тон! Възпитанието предполага и добро отношение към хората,не само привидно такова!

Не харесвам откровенно злобните хора
За съжаление познавам такива!
Не харесвам простащината у хората!
Не харесвам хора, които не са от "моята планета" и ми е трудно да намеря тема за разговор с тях
Не обичам жадните за власт хора
Не обичам когато някой има намислено решение и не иска да чеу мнението ми по даден въпрос
сигурно и за още ще се сетя

AVAna написа:

...
Не обичам когато някой има намислено решение и не иска да чеу мнението ми по даден въпрос
....

Това си е направо отвратително!

Не харесвам нагаждачите,интригантите,хората бягащи от отговорност,не съм фен и на тези,които мислят,че с пари ще си купят всичко,простаците и тези,които нямат грам лична хигиена

Гледам, че сте писали за хората които гледат встрани говорейки с вас. Има хора, които не гледат в очите докато разговарят с някого от притеснение

Аз не харесвам хората с голямо самочувствие без нужното покритие. Няма нищо лошо в това да го имаш, но да си е на мястото... Балоните ме дразнят

Не харесвам онези които се стремят да се харесат на всички.

Не харесвам лъжците и аз...

Не харесвам злобарите и простаците, към вторите съм алергична

такааа: Не обичам хората, които независимо от компанията занимават околните само със своята особа : аЗ аз аз аз ....
не харесвам хората, които не се съобразяват със нищо
не харесвам хората, които забравят от къде са тръгнали
не харесвам хората, които не уважават нищо освен себе си
знаете ли какво не харесвам, когато сме седнали на маса и двойка започва да се мляска като че все едно се виждат за първи път, и съответно другата крайност, да се карат и ти да се чувстваш неудобно.
Не харесвам хора които създават деца и не ги гледат, а седят и ми дават съвети аз как да си глеам мойто. Н харесвам хора, които говорят зад гърба ми.

Не харесвам хора, които смятат че само тяхното мнение е от значение...
Не харесвам хора с твърде много претенции и изисквания..бляк!
Не харесвам елементарните хора..
Не харесвам хора без чувство за хумор ...
Не харесвам самовлюбените...
Не харесвам заблудените - бягам от тях!
Не харесвам лицемерните...
Не харесвам мрачни...

....

VODNA написа:

Не харесвам хора, които си говорят с мен,
а на очите им си седят слънчевите очила.
Адски дразнещо е!
Не харесвам и тези, които повишават тон, крещят, нямат елементарно възпитание.

и аз си мислех същото относно очилата, за мене това е липса на уважение към събеседника

Не харесвам хора,които са...
лицемери-не само с мен,а по принцип
използвачи
нагаждачи
хора,които винаги говорят за проблеми,
толкова негативно ми действат
просто ме натоварват черногледите хора
груби,невъзпитани , с махленски език
подлизурковци
прекалено мекушави-без собствено мнение
хора,които лъжат
адски ме дразнят и някакви изфантазирани гъзета,
дето като имат 100лв в джоба и ходят като освободители
също не харесвам повърхностни хора

ШОКОЛАД написа:

Кои са нещата,които не харесваме в другите? Кога и при какви обстоятелства? Защо?

Въпроса не е "Кои са нещата които не харесваме в другите?".
Въпроса е : "Защо?".
А отговора е: "Защото сме още много малки и не сме се научили, че не бива да съдим никого и за нищо, защото, никога не е късно да дойдеме на неговото дередже." !!!

Marginal написа:

ШОКОЛАД написа:

Кои са нещата,които не харесваме в другите? Кога и при какви обстоятелства? Защо?

Въпроса не е "Кои са нещата които не харесваме в другите?".
Въпроса е : "Защо?".
А отговора е: "Защото сме още много малки и не сме се научили, че не бива да съдим никого и за нищо, защото, никога не е късно да дойдеме на неговото дередже." !!!

Смятам,че идването на това дередже и съзнателен избор
на всеки един от нас!
И сами си носим отговорността за това!

Всички мои приятели и познати имат черти, качества, възгледи, които не харесвам. Но предпочитам да обръщам внимание на това, което харесвам, да се пазя (когато е възможно и да ги пазя) от слабостите им.
Няма съвършени хора, това е ясно. Аз самата не харесвам страшно много неща в себе си (борбата е отколешна).
Ако все пак ми е трудно да приема нещо, то е безкрайната арогантност, гордост, злонамереност, която срещам напоследък. Желанието да унизиш с ирония, със сарказъм, с грубост другия, да го смачкаш като гнида...
Твърде малко е доброто в този свят, ми се струва. Затова напоследък предпочитам да срещам непретенциозната добронамереност пред манифестираната интелигентност. Каква полза, че някой е прочел хиляди книги, когато злобата и гордостта са дом на душата му? И многото четене е труд на плътта (стара истина от Еклесиаст).
Все си мисля, че е много тъжно, дето забравяме, че нито външността, нито умът ни са наша заслуга, а са дар, с който сме се родили. И няма за какво чак толкова да се гордеем...
Отклоних се от темата, прощавайте...но това ме занимава напоследък...

Марчелина написа:

Marginal написа:

ШОКОЛАД написа:

Кои са нещата,които не харесваме в другите? Кога и при какви обстоятелства? Защо?

Въпроса не е "Кои са нещата които не харесваме в другите?".
Въпроса е : "Защо?".
А отговора е: "Защото сме още много малки и не сме се научили, че не бива да съдим никого и за нищо, защото, никога не е късно да дойдеме на неговото дередже." !!!

Смятам,че идването на това дередже и съзнателен избор
на всеки един от нас!
И сами си носим отговорността за това!

[i][u]
Аз не смятам.
А иначе, верно е, че си носим отговорността за това.

BilyAna написа:

Всички мои приятели и познати имат черти, качества, възгледи, които не харесвам. Но предпочитам да обръщам внимание на това, което харесвам, да се пазя (когато е възможно и да ги пазя) от слабостите им.
Няма съвършени хора, това е ясно. Аз самата не харесвам страшно много неща в себе си (борбата е отколешна).
Ако все пак ми е трудно да приема нещо, то е безкрайната арогантност, гордост, злонамереност, която срещам напоследък. Желанието да унизиш с ирония, със сарказъм, с грубост другия, да го смачкаш като гнида...
Твърде малко е доброто в този свят, ми се струва. Затова напоследък предпочитам да срещам непретенциозната добронамереност пред манифестираната интелигентност. Каква полза, че някой е прочел хиляди книги, когато злобата и гордостта са дом на душата му? И многото четене е труд на плътта (стара истина от Еклесиаст).
Все си мисля, че е много тъжно, дето забравяме, че нито външността, нито умът ни са наша заслуга, а са дар, с който сме се родили. И няма за какво чак толкова да се гордеем...
Отклоних се от темата, прощавайте...но това ме занимава напоследък...

Напълно си права.
За съжаление, на нас - българите, историята ни е уредила така, а имено да забравиме за духовното и да гледаме само материалното.
Иначе, по цял свят има такава тенденция, хората да се пъчат, надпреварват с материалните си постижения и да унижават (или поне да се опитват) околните, за да се почувстват по-добре.

Все пак фалшивото самочувствие трябва да стъпи върху нещо ,което със сигурност другите ще забележат!

Кога не харесвам хората?
-Когато не са хора и когато са фалшиви.Прочетох за лицемерните,простаците и тнт.-че кой ги обича?!
Обноските,манталитета...малко относително за характеризиране-това,което аз считам за възпитано друг смята за липса на всякакви порядки.Имам си свой барометър и показатели и следя.
Не харесвам хората,когато се опитват да избягат от себе си като се крият под маски,защото е смешно,неестествено и глупаво.
Каквото и да ми е струвало винаги съм една -за някои простачка,за други-не.
Абсурдно е да гледам как някои хора се стараят да блеснат под чуждо амплоа- напоследък срещам такива,съжалявам ги.Измислят си невероятни сценарий,по които живеят,че чак си и вярват..оказах се неволен свидетел на такъв филм.
"Желанието да смачкаш някой като гнида с ирония или сарказъм"-чувството не ми е чуждо и не мога да кажа същото.Малко са хората,които живеят за да унижават другите-в голям процент от случаите отсреща има провокация .В света,в който живеем лицемерите са навсякъде,на всяка крачка и поприще има някой,който е готов да стъпи върху другия,за да е на върха и не пести сили и средства."Борбата е безмилостно жестока."И униженията са в реда на нещата.За фините души няма място...и това е грозната истина,която аз виждам.

Манифестираната интелигентност-истински интелигентните хора не биха я демонстрирали,аз не съм срещала такива,по-скоро псевдо с претенции ЗА.
Много смешно ми звучи,"Аз чета купища книги и съм свръх интелигентна...'

Много смешно ми звучи,"Аз чета купища книги и съм свръх интелигентна...'


Аз пък ,не чета купища книги и не съм свръх интелигентна,но съм си АЗ
и който ме харесва,не ме цени заради това ,колко книги съм прочела.

Много човешки качества не харесвам, но ги притежавам. Нищо човешко не ми е чуждо.

Не харесвам "консуматорите". Хората, които взимат нещо от другите или от природата без да имат нужда от това нещо, а след като му се наситят го захвърлят в нищото. Тези, които взимат, но не дават.

Понеже наближава Коледа, ще ви разкажа за един разговор м/у мен и един човек. На пръв поглед може и да ви се стори незначително, но за мен е от значение. По този начин ще илюстрирам част от "консумирането", за което говоря.
Преди два дни пред селският магазин си говоря с двама мъже. Ставаше въпрос за цените на изкуствените и живите/вече мъртви/ елхови дръвчета. Човекът каза, че няма да даде пари за дръвче. Ще отиде в гората и ще резне върха на някое. Казах му, че по този начин ще го съсипе. Защо му е нужно да го прави? По-добре е изкуствено да си купи. На пазара има и евтини такива. А той ми отвърна, че друго било да му замирише на борче, на коледен дух...Опитах се да му обясня, че коледният дух не се състои в това да осакатиш нещо, а след две седмици да го изхвърлиш на боклука. Казах му, че днес ако има какво да отсече, то след време децата или внуците му няма да има на какво да се радват. Изсмяха ми се. Събеседникът ми - защото реши, че му говоря глупости, а другият човек, който стоеше и слушаше разговора - защото се боря с вятърни мелници.

Не харесвам и "консуматорите" на души. Идват, изсмукват те, взимат от теб това, което им е нужно без да знаят какво да го правят. Паразити, които се нуждаят от чуждата енергия за да живуркат.

Не харесвам "програмираните" хора - тези, които си имат сценарий за поведение и за нищо на света не биха се отклонили от него.
Не харесвам точно липсата на импулс за импровизация.
Не харесвам и себе си, когато спра да се самоизненадвам.
Не харесвам онези, дето все се чудя какво, аджеба, искаше да ми каже той/тя? Дали по някой друг беше хвърлената кал? Или по мен самата?
Не харесвам и твърде деликатните хора, които все се боят да не нарушат нечие спокойствие.
Не харесвам тези, които нямат ни едно оръжие в този див свят.
Не харесвам търпеливите до глупост, защото се възползвам от тяхната доброта и търпение и после се мразя, че съм такава кучка.
Не харесвам мъжете, които ме гледат в овчи поглед.
Не харесвам хората с тесни души.
Не харесвам особено много прекалено нормалните.
И себе си често не харесвам.