Трябва ли да споделяме наистина всичко с половинката си?

Трябва ли да споделяме наистина всичко с половинката си?


" Всеки от нас мечтае за съвършената двойка, когато мъжът и жената образуват едно цяло. Абсолютната прозрачност в отношенията между двама души обаче, напук на общоприетите схващания, може да доведе до неразбиране и напрежение.

Години наред психолозите изтъкваха, че за да се заздрави една връзка и да продължи по-дълго във времето, двамата трябва да си казват всичко. В днешно време, когато комуникацията е ключовата дума за всяка връзка, същите тези психолози си дават сметка, че мълчанието понякога е по-благотворно. Става ясно, че не винаги цялата истина трябва да се споделя и че сто-процентовото доверяване представлява понякога истинска опасност.

Интимността е чувството, което сплотява двойката. За разлика от съпрузите, за които децата играят важна роля за целостта на семейството, неомъжените двойки имат нужда от интимност, която да ги свързва. Спомените за близост между двама души трябва ревниво да се пазят и те не принадлежат нито на единия, нито на другия, а на двойката като цяло. Не е сигурно, обаче, че споделянето на всичко подсилва тази интимност, дори напротив.

Интимността и споделянето са две различни неща. Колкото по-силно е сливането на една двойка в сексуално отношение, толкова повече интимността им се изразява в признаване на желанията, на нуждите на другия, на кратко, интимността е признаване на личността на човека отсреща.
Всеки от партньорите има правото да запази част от индивидуалността си. Още повече, че така се поддържа пламъкът на желанието. Неизвестността е основната „съставка“ на съблазняването.
Да споделиш моментите на радост,щастие или мъка, да си на разположение, когато човекът до теб има нужда от рамо, на което да поплаче,като едновременно с това запазиш "градината на тайните" си непокътната, това е ключът към истински зряла връзка. "



A как мислите вие? Какви са вашите впечатления? Вие споделяте ли всичко?

Не,не съм съгласна,че всичко трябва да се споделя.
Има неща,които привидно мъжа дава вид ,че иска да чуе,
но в действителност ..е точно обратното.

Цитат :

Уважавайте личното пространство на другите. И още нещо - дамски чанти и мъжки джобове са неприкосновени.

И аз съм на мнение,че не трябва да се споделя всичко с половинката Колкото по-малко знае,толкова по-добре
А сега сериозно,Крис е много права,че има неща,които привидно мъжа дава вид ,че иска да чуе,
но в действителност ..е точно обратното.Това е така,спор няма!!!
Аз лично си имам разни малки тайни от моята половинка,неща,които смятам,че не е необходимо да знае лично мои И не се чувствам гузна от това,че не споделям всичко с него,всеки има право на свобода да споделя това,което сметне за необходимо!

Не знам дали трябва и какво знчи трябва...

Както го чувства човек, според мен... Всичко е взаимно и индивидуално...

Не вярвам в рецептите...

Аз лично, споделям всичко

Крис, това което мога да кажа е следното... Това, което е било преди да се запознаем с мъжа ми, "не е било". То не се коментира и не е предмет на нашите отношения. Това, което се случва след срещата ни , това има значение. И аз аз наистина нямам какво да крия , нито да не споделям. Той е най-близкия ми човек, с когото споделям живота си.

Не, не трябва да се споделя всичко.
И не вярвам, че всичко се споделя.
Иначе моят мъж трябваше да ми каже, когато минем край някоя мацка "Е*а ти какви гърди има тази!"
Или пък аз трябваше да му кажа, че не ми прави кафето никак хубаво, но не му казвам, а си го пия с благодарност - направил го е толкова хубаво, колкото може и повече не мога да изисквам от него.
Прекалената "споделяемост" е доста вредна според мен при дълготрайни връзки.
Пък ако стане и изневяра...тогава вече е задължително да се пази тайна.

НЕ!