ИЗЛЪЖИ МЕ!!!

https://www.youtube.com/watch?v=jXytQOkNaq4

Какво се случва,когато лъжем?
Как реагира тялото ни и как съвестта ни?
Какво говорят очите ни,докато устните ни изричат лъжи?
Какви са последствията?
Какви лъжци познаваме?
Какви лъжци сме ние?
ЗАЩО лъжем?
Вярвате ли в "благородните" лъжи?
...

Има една книга Езикът на тялото. Ако познаваш езика на тялото просто е невъзможно някой да те излъже!
Аз съм добър лъжец, но избягвам да спортувам, не ми е приятно!

Така е,явно! Освен,че ми е неприятно, аз и не ги умея лъжите!
Покрай този сериал обаче, се замислих още по-сериозно над факта,че лъжите винаги са няколко, не е само една! Носят се като лавина! И горко му на лъжеца, а не на излъганите наивници!
Мисля,че усещам, когато ме лъжат! И въпросът винаги е Защо!?

Какво се случва,когато лъжем?
Как реагира тялото ни и как съвестта ни?
Какво говорят очите ни,докато устните ни изричат лъжи?
Какви са последствията?
Какви лъжци познаваме?
Какви лъжци сме ние?
ЗАЩО лъжем?
Вярвате ли в "благородните" лъжи?

Започвам отзад напред
Вярвам в благородната лъжа,
тази ,която изричаш за да спестиш мъката
и разочарованието на близък човек.
Дори благородната лъжа обаче,
според мен не трябва да е грозна лъжа,
а по-скоро леко ,невинно завиване
извън "пътя "на истината.

Някои хора лъжат ,защото нямат самочувствие
и искат да си изградят фалшиво такова,
на базата на лъжливи думи ,които са измислили за себе си.
Други ,защото така са възпитани,не им е обръщано
достатъчно внимание и не са разбрали ,
колко е грозно това.

Аз съм много лош лъжец,
не мога да лъжа.
Последствията за мен от една лъжа
биха били ужасно самосъжаление,
че съм паднала толкова ниско.
непрекъснато притеснение ,че ще бъда разкрита,
че ще изгубят доверие в мен,че ще се розочароват.

Мен винаги бихте ме познали ,когато лъжа.
Очите ми ще гледат на страни и ще се изчервя

Хах,на първо четене заглавието ми прозвуча като желание"Излъжи ме,кажи ми нещо хубаво..."(както се пееше в една песен) ,но разбирам,че въпроса ти цели друг вид разсъждения.
Всяка реакция от някаква лъжа събужда човешката психика на първо време.
Реакциите са продиктувани от два вида усещане-шок или естествено възприятие.Спокойно и анализиращо осмисляне на ситуация.
Има много видове лъжи и спрямо тях се класифицират и човешките действия.Прав е Октим за езика на тялото.Той издава моментално опитът за измама.Но има хора,които го владеят до съвършенство и той също не може да е точен показател за наличие на лъжа.Сещам се веднага за обиграните мошеници,които не се поддават на психоатаки под зорко око дори и зад решетките..
Има лъжи,които възприемаме като такива изречени от хора,които гледат на тях като на истини,има осъзнати,неосъзнати,дребни и по-големи..
Едва ли има човек,който да не е лъгал в живота си.Дори заради самата проба,за да разбере как работи мисленето на друг-научно доказано е.
Ето какво казва философията по въпроса:

Цитат :

В“Човешко, всичко е човешко” Фридрих Ницше твърди, че тези, които не
лъжат, го правят, защото им е трудно да измислят лъжи. Той се опира на своята обща теория, която оценява хората по тяхната сила и способности. Този, който казва истината, просто е по-глупав от другите.

Парадоксално ,нали?!В разрез с всички възпитавани духовни и морални задължения в личността.Дали пък сме свикнали да слушаме повече приятни лъжи,отколкото неприятни истини?!
Децата-лъжата е средството за спестяване на наказание при тях,и именно това опипване на почвата дава началото на опознаването в периода на разтеж.
Благородната лъжа-да,аз съм за нея.Не виждам нищо осъдително или срамно в това ,случвало ми се е неведнъж.И съм се убедила,че наистина заобикалянето на истината е най-разумният подход,животът го е доказал впоследствие.
Естествено заключението е само едно-на никого не е приятно да се чувства излъган,измамен в смисъла на прецакан,но е хубаво като ШОКО да имаме добър нюх за нещата-така ще сме подготвени и предварително с отговора на въпроса "Защо?".
И аз отдавам почит на шестото си чувство в този ред на мисли.
Ето една сентенция,която много ми допада-
"Най-сигурният начин да бъдеш излъган е да се считаш за по-хитър от другите.“ — Ларошфуко
По нея мога да извадя куп примери за размисъл...

Според мен важното е за какво лъжем! Целта определя характеристиката на една лъжа! Коя от вас би се разсърдила на лъжа която ви кара да се засмеете! Най-отвратителната лъжа е лъжата базирана върху доверие! И тя е най-трудна за прощаване! Не знам как познавам кога ме лъжат, но да ме излъже някои е почти невъзможно усещам инстинктивно! Но има още една страна на въпроса - защо търпиме да ни лъжат (мамят)

Да,аз затова казах,че има различни видове лъжи ,клишираният комплимент също е добре скроена лъжа изречен механично в повечето случаи,но гали слуха и самочувствието.
Лъжата ,базирана върху доверие е най-болезнена,защото обикновено са хвърлени години труд по изграждането му .
Защо търпим?За да си извлечем поуките .Да осъзнаваш ,че те лъжат е част от интелекта.За лъжещия остава самозаблудата,че надхитрил "излъгания".

Смит,
Нали ни сматаш, че съм се опитал да те лъжа, не съм ти правил комплименти! Смит, има лъжи които опропастяват цял един живот!! Има лъжи които водят към моста!! Има лъжи които се изкупват кармично!

Октим...
Аз си разсъждавам просто,не визирам теб!Защо се чувстваш винаги посочен и търсиш скрит смисъл там,където го няма?!

Да

Цитат :

има лъжи които опропастяват цял един живот!! Има лъжи които водят към моста!! Има лъжи които се изкупват кармично!

И още много ,много други за наличието на които съм осведомена и аз,но ти благодаря за акцента!

И преди да продължите с диалога си... Или монолозите....
И тъй като нямам време, защото съм в работилницата на Дядкото...
Само да вметна нещо!
1. Цяла глутница психолози и лекари са доказали по-висока инелигентност при деца, които не спазват правилата и след това се опитват да лъжат. Става въпрос за малки дечица, на които им е казано да не правят нещо. Тези, който го правят и после казват, че не са, са по-интелигентни от другите.

2. Мразя комплименти. И когато някой ми направи винаги е попитан КОМПЛИМЕНТ ИЛИ ИСТИНА?! Малко TRICK OR TREAT, ама пофарфолнчен вариант

Аплодисменти-по първа точка,това е "Макиавели интелигентността",описана от Овкусителката на живота
По втора -и аз така,точно заради шаблонноста в тях повече клонят към лъжата,отколкото към истината изстреляни набързо..

Момичета коя от вас би приела някой мъж да й каже, че не е красива, че има кусури като фигура? И този мъж да й остане приятел и то добър? Можете ли да проведете един хипотетичен, смислен диалог!

Аз!!! Обичам критиката! Обичам истината! Обичам да не ме будалкат, защото знам , когато го правят! С мъжа ми често си правим равносметки...
- Какво те дразни в мен?
- Какво ти тежи, кажи ми , за да го поправя, за да смъкна товара?!
Няма да цитирам конкретните случки, само защото са лични!
Едно от нещата , които ценя в отношенията си с хората, е да можеш да разговаряш!
Истината, хората...те са като огледало...Нужно е само да отвориш очи, за да видиш! Нужна и смелост, за да разбереш!И в крайна сметка, всичко зависи от това, какво точно искаш да знаеш!
За мен, колкото по-истински е човекът до мен, толкова по-голям приятел ми е!

октим написа:

Момичета коя от вас би приела някой мъж да й каже, че не е красива, че има кусури като фигура? И този мъж да й остане приятел и то добър? Можете ли да проведете един хипотетичен, смислен диалог!

Критиката е разтеж,когато е конструктивна!Имам такъв приятел,благодарение на откровеността му амбицията ми ме водеше дни наред в Олимпия Центрум в Мюнхен-място,което изглажда всички кусури по фигурата.От А до Я.Без хирургическа намеса,единствено с пот ,постоянство и качествени фитнес уреди.С добър пример пред очите си човек се мотивира двойно повече-и дори след задоволителни резултати има хъс и желание за още по-добри!Красотата е относително понятие,но откровението за даден кусур не е!Не бих заменила такъв човек -приятел за конте,ръсещо изтъркани комплименти на кубици в стремежа си да се добере до същността ми.Никога!

Хм, това, да не изстреляш автоматичен комплимент, не означава да обиждаш стоящия пред теб. Просто си трай!
Тъй че, пред комплимента предпочитам да замълчиш и на трето място да ми кажеш, че съм дебела, грозна или там за каквато ме намираш.
Просто е абсурдно да ми кажеш колко съм висока като знам, че съм кинта и двайсе. Рядко жените не са наясно с недостатъците си във външния вид. Но пък често не са наясно с недостатъците си душевно и там е малко по-сложно.

Пък и има по-симпатични методи от лъжата, които да подчертаят добрите страни или черти на някого, без да се забъркват тези, които не ни харесват. Понякога и това се налага. Не е хубаво, но съм се сблъсквала с такива ситуации. Винаги можеш да кажеш "Прекрасни очи!" (а в ума си да кажеш "Стига да не бяха на това лице..."), "Супер гривна!" ("Стига да беше преценила дали отива с останалите 200 цвята , с които си се натафрила"), "Ще се справиш!" ("Това, че аз не знам как точно би могъл, не означава, че няма начин.")... Хиледи примери, които се случват постоянно. И, да!, опитах се да не ги използвам и получих само сърдити и недоволни физиономии. Не съм изрекла лъжи... просто премълчах СУБЕКТИВНИТЕ СИ, ЛИЧНИ истини.

Ако има нещо към,което да съм многоооо крайна ( въпреки ,че съм против всякакви крайностти) това е лъжата.Аз съм против лъжата .Няма значение бяла ли е,черна ли е,лъжа е!Аз съм за истината !Е ,защото повечето хора не осъзнават вредата от лъжата масово се е приело вече ,че лъжата е нещо нормално ,дори полезно и така нататък!Едвали не ,ти си бълък ако не лъжеш !Ако дори да се водя неинтелигентна или по-глупава от останалите,честно да ви кажа не ми пука!Много трудно някой може да ме накара да излъжа!Толкова не харесвам лъжата ,че не си позволявам да я използвам,с много малки изключения ,когато съм сигурна ,че немога да се преборя с нечии предрасъдъци!
Откритостта не е цел сама по себе си ,а произтича от истинска загриженост за качеството на взаимните контакти.За мен лъжата е огромна пречка при взаимоотношенията с хората!Така стоя зад теорията ,че винаги има начин да кажем на едно дете истината!Моето детенце сега е на три ,не си позволявам да го лъжа ,намирам начин да му го кажа истината и неразбирам какво толкова се плашат от болката от истината ,та тя болката е неизменен спътник в нашия живот !Аз предпочитам да ме заболи отколкото да ме лъжат!На моите близки също не им спестявам болката!Е понеже наистина ги обичам и научих ,че човек може да бъде прям и в същото време да се изразява така,че откровенността му да причини минимална болка,ще поработя над това!По отношение на другите хора,това ,че някой човек има някакъв недостатък това не значи ,че той не притежава други качества и способности!Невиждам защо трябва да се лъжем!В НСА ,докато учех най-добрите ми приятели бяха най-големите ми критици!Благодаря им!Обичам ги ,въпреки ,че са ми причинили и болка (дължаща се на егото ми)!Обичам всичките си приятели и много държа на истината!Принципно трудно могат да ме излъжат,но дори и някой да го прави ,той знае ,че той е губещия!Или незнае?Все тая.

Наблюденията ми върху родителите по отношение използването на лъжата при възпитанието ме доведе до изводите ,че родителите лъжат за да си спестят евентуални затруднения или да получат нещо от детето,както казахте причини за лъжата много.Аз обаче предпочитам да дам важен житейски урок на детето ми, вместо да го лъжа.Примерно като минаваме през някоя количка с монети предпочитам вместо да му кажа :"Не работи!" и то след малко да види някое дете отгоре,да му кажа:"Съжалявам мъниче ,ама това, както и много други неща стават с пари ,а тях ги изкарвам като ходя на работа и т.н.!Предпочитам вместо да го излъжа ,че няма повече шоколад ,да му обясня ,че не е толкова полезен ,въпреки ,че е много вкусен и другото парче ще трябва да си го остави за после!Е ,не винаги аз печеля ,ама наистина неискам да лъжа никой ,пък камоли собственото си дете.Прави ми впечатление ,че много родители си мислят ,че детето им е малко и неразбира.Ама не е точно така, то се учи с повече повторения отколкото на нас са ни нужни ,много повече,но децата имат нужда да знаят истината .Аз, някои знаят ,работя и с малки дечица.Имала съм мъници ,които съм ги учила на ски ,други на плуване ,никога не съм си позволявала да ги лъжа децата,децата са по умни отколкото предполагаме.Не подценявам нито едно дете.Не лъжа ,защото неискам да бъда лъгана!

Напълно съм съгласна с горния ти пост, GTI!

Наистина се радвам Фрина!
Сега видях и нещо красиво ,което е пуснала Шоколад ето малка част от него:

Цитат :

Тази идея не ви ли е позната? “Предай нататък” не ви ли напомня за нещо друго? Нека ви подскажа. В Матей 7:12 пише да правим това, което искаме другите на нас да правят. Значи, ако искаме да ни уважават, и ние трябва да показваме уважение. Ако искаме да не ни се подиграват, и ние не трябва да го правим. Ако искаме да ни се усмихват и да са мили с нас, и ние трябва да се усмихваме и да сме мили. Ако искаме да ни обичат, то се подразбира – и ние трябва да показваме любов. Ако правим на другите това, което искаме на нас да правят, то, гарантирам ви, рано или късно ще ни се отговори по същия начин.

Аз бих добавила: Ако искаме да чуваме истината и ние е добре да я казваме.
p.s.Измислете начин да промените света и го направете!Благодаря ти ,Шоколадче!

Когато бях тийнейджърка 7-8 клас всяка втора моя дума, беше лъжа. Много се страхувах от нашите за оценки, за гаджета и какво ли не.
Не се срамувам от себе си, тъй като съм наясно, че не лъжех защото ми идваше отвътре, а защото търпях критика даже затова как си сресвам косата.
Майка ми, разбира се винаги ме хващаше. Тя беше като някакъв радар, винаги ме засичаше. Но подхода и беше грешен. Със сигурност.
Погледнато от друга страна, този мой ужасно труден период ми даде голям урок.
Много съм внимателна с моите деца, много внимавам какво и как го казвам, много внимавам да не засегна достойнството им, да не мачкам самочувствието им, защото знам че в стремежа си да се хареса на родителите си, едно дете е способно да направи много грешки, за които осъзнава мноооого по-късно. Една от тези грешки е лъжата, тя разяжда, тя горчи, тя е точно като лавина, както каза Шоколад. От една следва друга, след нея трета и накрая така си се оплел, че не помниш откъде и защо е тръгнало всичко.
Към днешна дата, МРАЗЯ да лъжа. АЗ! Ако искат да ме лъжат. Но аз мразя да лъжа. Искам да съм свободна, искам да съм това, което съм. Не ме е грижа кой какво си мисли вече, дали ще се харесам пък било то и на родителите ми.
Нося си кръста. Мнителна съм! Отнасям се с недоверие към много от хората, около мен. Незнам дали е лошо или хубаво, но знам защо е така и това малко ме натъжава.
Относно благородната лъжа, аз лично я предпочитам. Аз съм от жените, които предпочитат да ги излъжат или може би поне да не им казват, че в момента не са в най-добрата си форма. Да замълчат, но не и да ми казват "Олеее, какво ти е? Приличаш на мъртвец!" Или пък, както имам няколко познати, които всеки път като ме срещнат констатират колко съм надебеляла. Защо? Защото били откровени. Мерси! По-добре ще се почувствам, ако ме излъжат че изглеждам супер или си замълчат/аз отлично знам какво не ми е вред/, пък и за такива работи се доверявам единствено на майка ми. При нея няма тън-мън.

Еййй, че дълга изповед!

Водна, поста ти е хубав и потвърждава това, че на човек може да му се случат различни неща, но е важно какви изводи и поуки ще си извади. Нищо не е случайно… И е хубаво човек да се развива.

Съгласна съм и с втората част от изказването ти. Не мисля, че е необходимо човек да проявява грубост, бидейки той и искрен. Кому е нужно? Не обичам когато нещата започват да стават самоцелни (мога да си позволя грубост, само когато е консртуктивно…). Както сама казваш, обикновено човек сам си знае когато не е в добра форма... Никога не спестявам когато имам да кажа нещо хубаво за някого. Защото, това ще му подейства добре. Дребните прояви на внимание могат да са чудесни. В същото време гледам да спестя негативна оценка, ако това няма промени нищо…