Искам всичко,което ми се полага.
Не искам вмешателство в личното си пространство преди всичко.
Имам амбиция,воля,мотив.
Липсва ми търпение,понякога равновесие.
Надявам се времето ми да ми стигне за всичко.
Чудя се дали ще успея.
Търся отворени прозорци,широки души,умствен заряд и емоция.
Обичам предизвикателствата,живия огън,хубавата музика,чистотата в отношенията.
Ненавиждам инертността,мързела (не онзи,който те държи още 5 минути в леглото...другият!),ограниченията.
Загубих не малко по пътя към себе си.
Намерих се след опита,натрупан от грешките.
Убеден съм във всичко доказуемо.
Съмнявам се във всичко-на първо четене.
Колебая се дали си струва усилието...
Интересувам се от развитието,семейството,хобитата,животът-не съществуването!
Мога много,когато искам.
Не мога нищо без желание,цел.
Лягам си с хубава книжка и натежали емоции..
Събуждам се с целувката на любимия,горещо кафе,любимо парче и настроение.
Преди да заспя целувам сина си.
Ведната щом стана отивам при него.
Доволна съм от живота си.
Не съм доволен от непряко засягащи ме събития напоследък.
Обичам да похапвам италиянска кухня,вкусотийките на съпружеското тяло.
Обичам да си пийвам вино,коктейли,натурални сокове
Обичам да гледам сина си как спи.
Обичам да слушам смеха му.
Обичам да чета "нестандартни "книги,от всякакъв жанр,но автобиографиите са ми слабост.
Искам да избягам от рутината,стационарността.
Искам да променя някои свои негативни черти.
Моята сила е в комуникацията,езиците,постоянството,многостранноста,адаптацията,усета,директността.
Моята слабост търпение,концентрация,еднопосочност.
Най-голямото изкушение ми предстои.
Най-вълнуващото преживяване е зад гърба ми и вече не е "най".
Най-силната тръпка е адреналина !
Най-обсебващата мания е завладялата ме в момента и на мига.
Най-голямата трудност .да устоя на предизвикателството.
Най-приятните моменти са винаги споделени.
Най-гадните моменти са предимно за мен.
Най-хубавия спомен има специално място в сърцето ми.
Най-неприятния спомен също.
Най-голямото удовлетворение да се радваш на постигнатото със собствени усилия.
Най-голямата грешка е да твърдиш ,че си безгрешен.
Най-тежкото изпитание беше на волята ми и ме кали.
Най-силната болка всяка друга,освен физическата,защото оставя незаличими белези.
Най-голямото удоволствие бе първия допир със сина ми.
Най-големия грях всъщност не е толкова голям.
Най-големия спек е ученическа издънка.
Самочувствието ми се базира на качествата,които притежавам.
Личността, която ме вдъхновява не е известна,но е Муза с главно М и за цял живот.
Хубаво нещо за себе си съм чувал, че съм голям пич.
А лошо,че не съм.
Искам, но не ми стиска да седна на парапета на 68 етаж на небостъргач ,вперила очи надолу.
Родителите ми са ми дали най-важните уроци.
Приятелите ми са шарени като националности,ексцентрични и свежи хора.
Истинските ми приятели разбира се се броят на пръсти.Но ако им звънна и кажа,че съм убила човек ще дойдат да го заровим веднага.
Враговете ми стоят винаги най-близко до мен.И така трябва.
Вярвам във УРОКИ.
и в себе си единствено.
Съжалявам за развоя на събитията в един човешки живот заради мен.
Стремя се към следващото стъпало-винаги.
Мечтая за по-добро бъдеще за детето ми.
Работя върху това и куп други неща.
Страхувам се от нежелана намеса на съдбата.
Гордея се с всичко,което оставям след себе си.
Срамувам се от малко неща съм се срамувала,дори не ги помня.
Пристрастен съм към всичко,което ме влече
Боря се за своето място под слънцето.
Искам да постигна това,което съм начертала като цел.И ще го направя.
Искам да притежавам още малко части,за да наредя пъзела.
Искам да бъда преди всичко търпелива.
Изнервя ме апатията,някои правила,снобизма,чакането.
Отегчава ме нравствено-поучителния тон с вдигнат пръст,пуснатата котва без изгледи за помръдване.
Отвращава ме мърсотия(от всякакъв род+ душевна),безвкусица.
Сдухва ме моментът,когато съм "под пара".
Мотивира ме интересното,различното.
Възбужда ме поглед,ухание,допир,рядко слова.
Вбесява ме простотия, ,липса на ценности,възпитание,хаос,"музика".
Успокоява ме МУЗИКА,силен порой,огън,свещи.
Кара ме да се усмихвам сина ми-най-много.Той е моят малък свят.
Разплаква ме човешкото отношение,големите сърца, даряващи на нуждаещите се.
Зарежда ме с положителна енергия всеки един от моите "източници",имам си много такива.
Зарежда ме с негативна енергия -нищо не може да ме зареди с негативна енергия.Такъв адаптор нямам.
Чувствам се добре, когато пътувам.
Чувствам се зле, когато нямам време за това.
Имам нужда от спокойствие в момента.
Нямам нужда от нежелани подаръци.
В момента говоря по телефона и пиша и се чудя какво съм сътворила.
...
... Прекалих... И аз не знам какво искам 
Извинявай, още веднъж... Явно съм била притисната... 
Прпблемът си е изцяло мой. Никой не ме кара да отговарям на въпроси в ранотно време 
Сори... още веднъж...Всъщност е интересен въпросника , от друга страна 
