Никой ли не е пътувал?
Ето един мързелив пример,който пействам от друго място..Чакам и вашите "разходки"
"Избрах този град,защото ме порази с непривична красота,сила ,история ,аристокрация,семплост и мощ едновременно...и защото ще остане част от мен...Поради тази причина спестявам и целенасочено много от преживяното-то има своето място далече от форума..
......Из дневника на една непозната..или как се раздават спомени...
"В нощта под немско небе,когато гората наоколо спеше в къщата звън на телефон разцепи тишината..начертани планове за нова дестинация...в ранни зори-куфарът ми е готов да побере доброто настроение ,грижливо подредено до очакванията за поредната тръпка в изтъканото ми от адреналин ежедневие..и няколко "парцалки"разбира се.
Хладно е ,но тръгвам с топло предчувствие,знам че ще отида на място,което ме свързва с емоции,които са ми скъпи и ценни..
И като говорим за ценности...споделете с мен часовете превърнати в мигове в Градът на диамантите....
Така те посреща-с цветовете,които се готви да заспи се и събужда..с цинково небе както пише в стиховете посветени на града ..безброй светлини от стари фенери озаряващи красотата на река Шелда..
Атмосферата те потапя в невероятна архитектура и разхождайки се по улиците разбираш,че всеки детайл е докалзателство за мощ ,славно минало и голямо богатство..
Антверпен-диамантът на Белгия.Много по-внушителен от имперската столица,много класи над валонски Брюксел,много по-жив!
Твърдата фламандска реч и смесицата от диалекти,са в унисон с картините наоколо,макар че в пристанищния град се говорят много езици ....
Една легенда разказва как римският войник Силвий Брабо – роднина на Гай Юлий Цезар, освободил града и посещаващите го кораби от тираничния великан Антигоний, отрязал за наказание ръката му и я хвърлил в реката. Именно от това хвърляне на ръката, на холандски “hand werpen”, според някои произлиза наименованието Антверпен.Тя и до днес стои там като паметник,напомнящ за историята на митичният град,малко са хората,които са се разходили из прословутият площад и са пропуснали да се снимат за спомен сядайки в нея.Аз също се възползвах от шанса..
Ако сте от хората,които посещават града за първи път с цел туризъм непременно трябва да се отбиете в Къщата на Рубенс.Великият художник e роден в Антверпен,създал е школа за много именити и талантливи фламандски и италиянски художници,а домът му е еталон за барокова класа и пленяващи окото красоти.От разкошната градина до изложбената зала на къщата култът към голотата и Ренесанса обсебват.Музеят на изящните изкуства е другото малко чудо,което е отворено за посетители и ценители на възраждането на изкуството в Антверпен.
Сред задоволителната порция духовна храна са и
множеството катедрали и малки замъци- създават усещането,че човек е в приказка,събуждат желанието ми за пренасяне в старинното им величествено начало с отправен любопитен поглед към хората,живели в отминалия век.
Ако изтощението от обиколката ви напомни за себе си с болка в стъпалата можете да се отпуснете в някое от безбройните кафенета предлагащи вкусни гофрети,силно кафе или люксембургска бира
,.Удоволствието е несравнимо,един изигран билярд в такава обстановка на фона на фламандска музика и приглушена светлина отключват романтиката и приповдигнатото настроение в посетителите.
Срещата ми със скъпи приятели ме провокира да мина през прословутия Китайски квартал,където усмихнати азиатки продават в интересно аранжирани магазинчета стоки от Изтока и откъде ли не предимно ръчна изработка ...Оказа се,че изгодно пазаруване се среща не само в централната част на града,но и там.Веднага си харесах едно фондю за подарък- невероятна изработка .Странното е,че в тази част на града емигрантите живеят в сгради различни от традиционното строителство със стълбища,по които е невъзможно да минат двама души рамо до рамо-тесни и стръмни.
Един следобяд изтече неусетно бързо като малък пясъчен часовник,макар кулминацията да е още пред мен..
Тълпите хора с грейнали усмивки или замислени погледи са добре облечени и стъпващи уверено из разходките или ангажиментите си -емоции ,които се разчитат и в полъха на парфюмите им,при разминаване с тях ...Смесица от различни представители на света кореспондираща си - както и хармонията на различните поколения сгради наоколо..
.........
Огромният тунел,свързващ двата края на града ме очаква с начало на красиво паркче с играещи и чуруликащи дечица,огромен светъл мъж /очевидно местен/се мъчи да вкара старинното си колело в предверието водещо към ескалаторите и тунела- прихваме в смях като неволни свидетели на маневрите му,с телосложението и тесният прелез ситуацията беше много комична.Той се присъедини към емоциите ни-и до днес го помня ...извървяхме заедно цялата дължина от 572 метра..Разказа ми невероятна история за начина,по който е спечелил сърцето на жена си с миниатюрен диамант докато споделяхме студът под реката,бързайки да се доберем до изхода му..
А когато човек стъпи там....на другия бряг и извиси поглед над безкрая ,оставен зад гърба му внезапно го обзема тъга,сякаш няма да успее да се върне обратно ..Странно,но се сетих за Ноевият ковчег докато вървях под реката..
Там преминавайки няколко заведения за бързо хранене и пешеходни зони обкичени със зеленина се стига до парка на влюбените с четири пейки,на които може да прочетете душите и красотата на чувствата написани от влюбени...от Шекспир до музикалните лирични творби на класици от различни епохи..И навсякъде написани имената на двойките,на места дори издълбани....Панорамата,която се открива от това място вечер е сякаш създадена за нежните души.Светлините от плуващите баржи и лодки по реката се оглеждат във водата и суетата им е запомнена от поколения хора...
Настъпването на вечерта прави луната мълчалив свидетел на тази картина...
Живота започва за всички,които са решили да настъпят педала на газта из многобройните дискотеки и заведения,промоционалните плакати те подканят лукаво от вратите им,а тук-таме и някоя лъчезарна девойка ти пъхва флайер в ръката намигвайки многозначително и обещаващо купон до зори..След една текила в шарена компания най-доброто място до което може да отскочите е дискотека "CASINO",която се намира не далеч от града посока Холандия на петнадесетина минути път с кола,обстановката е повече от луксозна,редът цари навсякъде охраняван от здрави момчета в прекрасни смокинги,които с нищо не подсказват сериозността на намеренията си при евентуален инцидент...Персоналът е изключително любезен и предлага отбрани питиета в екстравагантните ложи окъпани в ефектна светлина...а музиката...тя е подходяща за всеки вкус
Единственото неудобство е предварителната резервация,но пък в това е и спокойствието,че ще се настаните комфортно и необезпокоявани...
Нощта препуска неусетно бързо за да отстъпи място на изгряващия ден..
Най-добрият релакс след сутрешното горещо кафе изпито в семейната къща на съседните на Антверпен села като Лило например
е шансът да пояздите конете,които са членове на аристократичните семейства живеещи там...
А след обяд,приготвен в семеен ресторант с традиционна белгийска кухня е време да се отправим към...
Царството на диамантите,качвайки се на кокетните трамвайчета и прекосявайки отново града.Това усещане не би заменило и най-лъскавата лимузина,която може да ви предложи тази дестинация.Лентата се завърта отново и наваксвате пропуснатите щрихи със запечатване на лицата на евреите и кварталът им..
Когато стигнете крайната точка и се докоснете до красотата на шлифованите и полирани камъни ще разберете защо индустрията в града е толкова силно развита..Голяма част от населението на Антверпен работи в търговията и износа -предимно хора високобразовани и с богат набор от квалификации и умения.Чарът на павилионите,предлагащи богат избор на изумруди,топази,рубини,сапфири и диаманти и с по-нисък карат е в покупателната способност на недотам обезпечените и разполагащи с баснословни суми хора.
Докоснете ли се до тях ще станете съпричастни на романтичните истории разказани от продавачите им..
и ще си тръгнете с усещане за ситост и пълноценно прекарано време...а може би и с малък диамант..пожелавам го всекиму.Така е започнал и бракът на онзи белгиец,който срещнах в тунела...увенчан с титлата "златен"...
Няма нищо по-стойностно от душевното богатсво-онова,което се сдобива от контакти с хора като него ...из целия свят!......."
Можело значи!ШОКО завидях ти!Поздравления за кадрите!
Място - близо до Велико Търново - Преображенски манастир "Св. Преображение Господне" (сега го реставрират )
но горе долу си личи
)
