За усамотяването

Аз съм от хората,които не обичат самотата.Предпочитам да съм заобиколена с хора и да се смея,да говоря...обаче има моменти в които се чувствам изчерпана както емоционално така и физически.Чувствам се изнервена и единственото ми желание е да съм на самотен остров поне за 2-3 дни,без хора и телефони около мен.Просто усещам,че имам нужда да бъда сама.Понеже това с острова няма как да се уреди търся други начини.Единственото,което за сега ми помага е излизането на вън и безцелното обикаляне по улиците,сядането на някоя пейка в градинка или парк...
Вие как се усамотявате и бягате от сивото ежедневие?

Аз също обичам да съм сред хора, самотата ме подтиска,не обичам да седя сама

Аз не обичам да съм сама, нито да се усамотявам. Нямам нужда от това сякаш... и мен по скоро ме депресира.

Отвреме-навреме...имам нужда! Понякога се чувствам уморена от хора,енергии,думи...

Обичам усамотението!
Не мога нон-стоп да съм сред хора...
Имам нужда от своите си пет минутки,за да остана сама със себе си...
Така се зареждам!

Аз също обичам да оставам сама,харесва ми,защото намирам време да осмисля проблемите.

усамотявам се,почти всеки има нужда от това дори и да е за малко.Усамотяването може да се нарече или поне аз го наричам също и лично пространство.Имам нужда понякога да остана сама с мислите си и да преосмисля всичко наново,да взема решение и такива работи.

Обичам да се усамотявам, да съм далеч от шума и глъчката.
Обичам да ходя на село, да стоя на люлката в градината, да си чета или да си пия кафето, заобиколена само от шума на поклащащи се дървета.
Такова спокойствие, такова блаженство...

Ооо, имам нужда от малко отмора.
Колкото и да обичам хората, движението, шума и динамиката...писва ми понякога.
Работата ми е свързана с непрестанни контакти и разговори, характери и приумици...
Случвало ми се е дори и телевизора да ме дразни някога.
Искало ми се е да остана сама със себе си.

По принцип, хората ме уморяват... Обичам да се усамотявам... Обичам и да съм само с любимите ми хора... Само те да са около мен, никой друг с месеци, няма да се сетя за други хора и няма да ми липсват

На моменти имам нужда да съм сама с мислите си,
но скоро не ми се е случвало.

VODNA написа:

Обичам да се усамотявам, да съм далеч от шума и глъчката.
Обичам да ходя на село, да стоя на люлката в градината, да си чета или да си пия кафето, заобиколена само от шума на поклащащи се дървета.
Такова спокойствие, такова блаженство...

Ами така си е!